В царството на слънцето и пясъка

В царството на слънцето и пясъка

Не, не става дума за лазурните плажове на Гърция или червените пустинни пейзажи на Австралия – макар и двете страни да са пряко свързани с виното. Става дума за емблематичния винен район на Югозападна България – Мелнишко – със своите 300 слънчеви дни в годината и белите, на места червеникави песъкливи почви, така обичани от Vitis vinifera. Мелнишко е де факто подрегион на българския винен регион Долината на Струма, а поводът „Виногради“ да е там са „Дните на отворени врати в Мелнишко“ по случай празника на лозата и виното Трифон Зарезан. Инициативата е на десет винопроизводители от района, винарни или собственици на лозарски масиви: Villa Melnik, Orbelia Winery, Orbelus, Винарска изба Рупел, Златен Рожен, Градини и лозя Капатово, Libera Estate, Zornitza Family Estate Relais & Chateaux, Sintica Winery и Augeo Family Estate. Всички лозя и винарни са разположени в землищата на мелнишките села – Хърсово, Капатово, Кромидово, Враня, Долно Спанчево, Зорница, като само Sintica и Orbelia са леко отдалечени (съответно Сандански и с. Коларово, Петричко).

Екипът на „Виногради“ обиколи седем от дестинациите в рамките на два дни – уикенда на 16-17 февруари (някои винарни отвориха врати още на самия Трифон Зарезан, който тази година се падна в четвъртък). Тук ще представим атмосферата, избите и тенденциите, а в отделни постове в Instagram ще ви запознаем с дегустираните вина.

Всеки производител имаше собствен подход към празника, което направи изживяването разнообразно и със задължителния елемент на изненада. Започнахме с една от любимите ни винарни не само в Мелнишко, но и в цяла България – Villa Melnik, разположена до село Хърсово. Малко български любители на виното не са пробвали от техните вина – сериите Bergule и Aplauz (купажът от широка мелнишка и пино ноар направи фурор). Семейната Villa Melnik има 300 декара собствени лозя, като сортовете са както типични, така и сравнително нови за България: сандански мискет, широка мелнишка, Мелник 55, сира, вионие, санджовезе… Тук събитието беше мащабно: включваше програма с народна музика и хора̀ (разбира се, от македонския край!), базар за домашна продукция от храни, подрязване на лозички и обиколка на винарната с дегустация. Изгледът от винарната на югозапад е великолепен и това беше оценено от поне 100-200 посетители във всеки един момент (десетки коли бяха паркирали по протежение на пътя Хърсово – Мелник). Направо си беше купон насред лозята в тази приятно топла и слънчева събота.

Съвсем различна презентация имаха от Augeo, които ни посрещнаха на хълма, сред лозята. Страхотни гледки към Пирин и Беласица, със заснежените им върхове, а на мегдана – кашони с вино, дегустационна маса, барбекю, оркестър със зурни и няколко импровизирани маси, на които местните дядовци подпийваха вино или ракия и хапваха домашни мезета. Великолепно! Най-интересното беше, че имаше и ПОС терминал, на полето, и гостите свободно си закупуваха с банкови карти кашони с вино със специална отстъпка. Иначе Augeo е нов семеен проект, за който „Виногради“ имаше възможност да сподели неотдавна в Instagram по повод на едно тяхно червено бижу от сорта руен. Лозята са 40-годишни, разположени на 21 декара до село Враня, Мелнишко, от сортовете широка мелнишка лоза, Мелник 55, руен и каберне совиньон.

Последва винарска къща Рупел в с. Долно Спанчево. Лозята са разположени в Рупелския пролом между Беласица и Сенгелската планина, което позволява на топлите беломорски течения да навлизат спокойно на север и да галят гроздето. Освен посветени на традиционните сортове, в Рупел експериментират и с италиански класики като санджовезе и небиоло. Няколко линии вина – от по-базови до сериозни купажи, ни впечатлиха с баланса и разнообразието си. Дегустациите ставаха в непринудена обстановка пред винарната, на пътя, а домакините, както навсякъде в Мелнишко, бяха ужасно любезни.

 

Следващата спирка беше още една класика от региона – биовинарна Орбелус от с. Кромидово. Сградата на винарната е под формата на голяма бъчва, „забита“ в един хълм над селото. Проектът води началото си от 2000 г. със закупуването на 72 декара земя в землището на с. Капатово. Както споделят в сайта си, до 2010 г. от Орбелус придобиват над 200 декара, „обособени в 20 самостоятелни минимасива в землищата на селата Кромидово, Капатово, Марикостиново и Хърсово, всеки от които със специфични характеристики на почвата, влажността, въздуха, вятъра и другите елементи на тероара. Регионът е хълмист, отличава се с разнообразие на почвите – от канелено-горски, през песъкливо-глинести до слабо и средно каменисти, а лозята са разположени на 160-250 м надморска височина“. Освен че залагат на биопроизводството, Орбелус се фокусират върху купажните вина, като прави впечатление изборът на не толкова популярни в България френски сортове като гренаш и пти вердо. Тук „Дните на отворените врати“ също включваха наситена програма, а екипът на „Виногради“ се посвети на дегустация пред бъчвата-сграда на фона на народна музика и на обиколка из помещенията вътре.

Наред е Libera Estate, които също ни посрещнаха на хълма пред лозята, в непосредствена близост до винарната. „Виногради“ писа за избата след DiVino.Taste 2018, където ни направи впечатление като дебютант. Сравнително нова инициатива (от 2013 г.), която обаче се разраства с бързи темпове – в момента имат над 350 декара лозя в землищата на селата Хотово, Лозеница и Зорница. Акцентът е върху местните сортове широка мелнишка лоза, Мелник 55, Мелник 82 и сандански мискет.

На втория ден, след класическа вечер в Мелник, се насочихме към винарна Златен Рожен в с. Капатово. Тя всъщност е красив комплекс от производствена, търговска и хотелска част. Изключително любезните домакини ни разведоха из избата, а после ни поканиха на втория етаж за дегустация в изискана обстановка – на бара, с нова чаша за всяко ново вино и бълраски мезета за разнообразяване между сесиите. Това имахме предвид, като споменахме уникалността в подхода на всяка изба. Златен Рожен разполагат с 800 декара лозови насаждения и преработват около 150 тона грозде годишно. Залага се на местните сортове, но и на сира, мерло и каберне совиньон.

Последната спирка с дегустация беше винарна Синтика в Сандански (минахме и на кратка обиколка в луксозния комплекс с шато, къщи за гости и ресторант „Зорница“, който също участваше в „Дните“, но само за да разгледаме). Синтика също е позната на българския пазар с мощните си, плодови вина от местни и бордо сортове. Пробвахме няколко от тях и разгледахме подземната изба, поддържаща постоянна температура от 15-16 градуса годишно.

Тенденции

Няколко впечатления за Мелнишко и вината му се затвърдиха след чудесния уикенд. Първо, производството и асортимента на винарните стабилно растат. Не се залага само на традиционните местни сортове, а се експериментира с нови – направи впечатление фокусът върху по-малко известни италиански и френски сортове в няколко винарни. Може би причината е работата на италиански технолози с няколко производители. Силно се надяваме например небиоло да успее в Мелнишко, макар и да не бъде като това в Пиедмонт (а и не трябва!). Второ, вината са по-разнообразни като стил, предназначени за по-широк кръг потребители. Расте процентът на елегантните, свежи вина, което е похвално за топъл и слънчев регион като Мелнишко. Трето, силно впечатление направи фактът, че всички производители разчитат на качествен, френски дъб, като само Синтика например ползваше, освен френски, и български и американски (някои изби не залагаха на отлежаване в дъб въобще). Четвърто, профилът на посетителите на „Дните на отворени врати в Мелнишко“ разказваше една отделна история сама за себе си, за нас почти толкова ценна, колкото и историята на самите вина и изби: хора разнообразни и всякакви, от непретенциозни софийски любители на виното, през любопитни двойки на непознато пътешествие, през напреднали маниаци, леки пиянденца, надути сноби – познати мутри от винените събития в София, истински заинтригувани чужденци, дошли да изследват мелнишкия регион до… най-милите, може би – срещнахме двойка на възраст около шейсетте във Villa Melnik, които дочухме да си казват: „Дай да го видим това розе, какво е това нещо“. Хората просто не бяха пробвали розе през живота си, наистина. Трогателно. И последно, любовта на местните хора към лозата и виното е толкова искрена и дълбока, че се е превърнала в част от характеристиката на продукта – ако щете част от тероара.

Да, непременно посетете Мелнишко, не чакайте до следващия Трифон Зарезан!

 

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.