Една проста, безумно вкусна класика от Неапол

Една проста, безумно вкусна класика от Неапол

Човек се влюбва в италианската кухня от пръв поглед. Но когато отношенията се задълбочат, той осъзнава откъде идва нейният неустоим чар: от продуктите и простотата. Не толкова от босилека в доматения сос или от ригана върху пицата, салвията в салтимбоката или от почитанието към негово величество чесъна – по-скоро от комбинацията от само 3-4 продукта на ястие в точното съотношение и точното количество. Това важи най-вече за основата на италианската кухня – т.нар. cucina povera (кучина повера, „кухнята на бедните“), уникалният стил на готвене от Южна Италия, който направо стряска с простотата на изпълнение и превъзходния вкус на манджите. Това са например pizza margheritta, pasta fagioli (паста с боб), pasta e ceci (паста с нахут), pizza patate rosmarino (пица с картофи и розмарин)…. Звучат ви странно? Само пробвайте! (Маргерита всички сме пробвали и знаем за качествата ѝ).

А върхът на кучина повера за мен е семплата, завладяваща класика от Неапол – Pasta olio, aglio e peperoncino (паста със зехтин, чесън и пеперончино). Съвсем лесна за приготвяне, тя съдържа точно четири съставки: паста (най-често спагети), зехтин, чесън и невъобразимо вкусната и средно люта червена чушка от регион Кампания – пеперончино. Пеперончиното обикновено е сушено и натрошено и се продава в италианските деликатесни магазини; може да се замени с едро смлян български лют червен пипер (на люспи).

Никаква философия – просто сварявате в подсолена вода пастата до степен ал денте (минус две-три минути от обозначеното време на пакета); запазвате една чаша от водата; в голям тиган сипвате зехтин и задушавате чесън (сложете повечко!) и пеперончино за 1-2 минути; поръсвате със сол и черен пипер; добавяте водата от пастата и изчаквате да се редуцира 1-2 минути; добавяте пастата и разбърквате за още 1-2 минути. Готово. И безумно вкусно.

Pasta olio, aglio e peperoncino е най-вкусна ако сами си приготвите пастата, разбира се. Ако имате време и желание, ползвайте само брашно от семолина (англ. durum, или твърда пшеница) – намира се в Billa и в италианските деликатесни магазини. Съотношението брашно/вода е 5/3.

Днес с честта да пробваме неговата прясна Pasta olio, aglio e peperoncino ни удостои шеф Масимо Джорджо в ресторанта на „Кухни Томеко“ в София. Топлота, семплост и непринуденост за съботния обяд. Съчетахме пастата с Medi Valley eXcentric Incanto Viognier 2013, достолепно отлежало в дъб българско вионие от долината на Струма с плътно тяло, дъх на бели череши, но и достатъно свежо: добра противотежест на пикантността на ястието.

 

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.