Добре дошли на Пелешац, душата на винена Хърватия

Добре дошли на Пелешац, душата на винена Хърватия

Ако има винен район, който с чисто сърце местни и чужденци биха нарекли душата и сърцето на винена Хърватия, то това неминуемо е полуостров Пелешац (Pelješac) в Южна Далмация. Само на стотина километра северно от Дубровник и на около 200 км южно от бисера на адриатическата ривиера Сплит, полуостровът представлява продълговата ивица земя (70 км дълга и до 8 км широка), осеяна с хълмове, закътани долини и малки плажове. Оттук е основния автомобилен маршрут към ферибота за прекрасния остров Корчула, който се смята за родно място на пътешественика Марко Поло. Пелешац има крепости, каменни селца и дори древни солници, но това, което го прави уникален и толкова привлекателен, са лозята, виното, храната и любовта на местните към тези традиции.

На Пелешац се почитат автохтонните (местни) сортове вино: белите маращина (Maraština), пошип (Pošip) и гърк (Grk) – последните два са родом от остров Корчула в съседство, но се гледат и тук, и кралят на виното в Далмация, а може би и цяла Хърватия – плавац мали (Plavac mali). Климатът е отчетливо средиземноморски, а на места обградените с хълмове долинки създават условия за високи дневни температури, редуващи се с хладни нощи на морски бриз и сутрешни роси. Почвите са варовикови и бедни – прекрасен стимул за лозичките да се борят да дадат най-доброто от себе си под формата на плод. Лозята са или по южните склонове на каменистите хълмове, или в низините. Бисерите на Пелешац са два подрегиона на южния бряг, обърнати към остров Корчула – Дингач (Dingač), който е някъде по средата на полуострова до село Потомье, и Поступ (Postup), който е по на запад и гледа към залива на най-големия град и пристанище на Пелешац – Оребич. Това е царството на плавац мали.

Няколко думи за вината и избите. Маращината дава леки и минерални вина, чудесни за следобедна консумация на плажа. Пошипът е по-висок клас, като освен минералност и соленост предлага и цитрусови нотки – добра комбинация за морски деликатеси. Гъркът е сериозно бяло вино със средно тяло и голям потенциал за отлежаване, като в същото време е доста свеж и плодов. Но Южна Далмация и Пелешац се гордеят най-много с плаваца. Този местен червен сорт дава мощни, танинести вина, със силен аромат на подправки (розмарин, дафинов лист, бахар, черен пипер) и уникален плодов мирис на сини сливи. Плавац мали е просто роден за консумация с известните овчи и кози сирена на хърватските острови (най-вече о-в Паг), за дивеч, но леко охладен и за класическите морски ястия на Далмация – lignje na žaru (калмари на скара) и crni rižot (черно ризото с морски деликатеси и мастило от сепия).

Най-известните изби са Vinarija Dingač, Grgić (г-н Гъргич е хърватски изселник, производител на вино в Калифорния, който се връща към корените си и основава винарна в селцето Тръстеник), Madirazza, Skaramuča, Korta Katarina и Miloš, накацали по полуострова от град Стон на входа му, през Путниковичи и Потомье до Оребич на запад. Навсякъде по пътя ще видите табели за продажба на вино от малки частни прозиводители, както е в Мелнишко и Сандански у нас.

От 2014 г. насам, четири лета подред ходя на море на Пелешац. Пропуснах 2018 г. заради друго планирано пътешествие и вече ме мъчи тежка носталгия. За българския винолюбител и експериментатор най-горещо препоръчвам едно едноседмично летуване на полуострова, включващо и обиколка по винарните за дегустация. Освен че ще се насладите на прекрасното хърватско средиземноморие с тюркоазените му води и диви плажове, ще посетите старинните Дубровник и Корчула и чаровния древен Сплит – ще усетите и едно неподозирано винено богатство само на 700-800 км от София. Най-живописният път е с автомобил през Босна и Херцеговина, която пък ще ви изненада с космополитното Сараево, скарата и местните сортове вино блатина и жилавка. Хърватия има по-висок стандарт от България, но Пелешац учудващо не е популярна дестинация както за хървати, така и за чужденци (може би заради близките Дубровник и островите Корчула и Хвар?), което прави цените поносими. Аз лично научих за Пелешац от приятел – стар загребчанин, който не пропуска лято там със семейството си от 40 години; не му трябваха много усилия, за да ми предаде любовта си.

 

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.