Един целенасочен DiVino.Taste 2018

Един целенасочен DiVino.Taste 2018

Годишният, ноемврийски форум на българското вино отмина и всеки посетител, изложител или просто наблюдател остана със своите впечатления, открития и планове след него. Ние от „Виногради” много обичаме това събитие, защото то е израз на динамиката, традициите, но и новите тенденции във винопроизводството в България. То предоставя мегдан за страхотен контакт между всяко звено във винената индустрия на България – най-вече възможност на обикновения винолюбител да пробва новите произведения на все по-усъвършенстващата се гилдия, но и да посети специализирани курсове за вино извън обхвата на понятието „България”.

Този път нашето посещение беше изключително целенасочено, конкретно и, ако щете, преднамерено пристрастно. Понеже форумът е огромен сам по себе си – изложени бяха над 500 български вина от 75 изби – ние решихме да посветим един еднодневен билет за три конкретни цели: 1) Какво новo в Северозапада?; 2) Какво ново в Югозапада?; 3) Какво ново в нашите любими изби извън тези два региона? Без да навлизаме в подробности за всяко вино, тук ще споделим впечатления за тенденции.

Северозападна България винаги е била близко до сърцето ми и радостта беше голяма, когато се убедих за пореден път, че тя се развива. Винарна Dos Alamos е разширила асортимента си и впечатли със семплите си, елегантни вина – и бели, и червени. Моето мнение е,че едно елегантно вино, с хубав баланс между танини, киселинност и алкохол, с една тънка, но осезаема нотка на тероара, е достатъчно, за да плени. Вината на Севрозапада и новите вина на Dos Alamos са такива. Освен совиньон блана, гъмзата и рубина, особено впечатление ми направи розето, La Vie Boheme Barrique 2017. И това при положение, че не съм фен на барик (дъб), а розето беше започнало необяснимо да ми писва последните години. Много сполучливо.

Bononia Estate от Видинско също прогресират. Чудесни, дори прекалено френски тип вина – фино тяло, киселинност, велика минерализация. Но това е била и идеята им – всичко е със замисъл. Совиньон бланът и гъмзата си заслужават, макар името на втората („Гомотарци”) да не вдъхва особено доверие. Маркетинг.

На Chateau Burgozone опитахме непопулярните неща, защото, знаем, масовите са си хубави, няма нужда да се уверяваме в това. Eva и Chateau Burgozone Collection. Все още не мога да кажа, че съм фен и спец по купажите, но тези бяха сполучливи, и в белия, и в червения сегмент. Iris-ът е израснал от среден до висок клас – чудесен Creation.

Югозападът, приятели, става все по-изтънчен, елегантнен и пиперлив, а това е в тотален разрез с едновремешните мелнишки лози и мерла от долината на Струма. „Меди вали” – чудесни вина от склоновете на Рила. Посещавали сме винарната на място за прекрасното вионие и мерло, но сега на DiVino.Taste 2018 имаше нови приятни екземпляри, особено широка мелнишка и рубин. „Синтика” поддържат традицията на по-мощните вина.

Новата звезда на югозападния небосклон е Libera Estate. Превъзходни Мелник 55, сира и, ако щете вярвайте, димят. Разбира се, класиците бяха тук и не ги подминахме, особено Villa Melnik (оранжевото вино и руенът!) и г-н Филип Харманджиев и чудесния каберне фран Dzindzifkite на „Дамяница”.

От Останалия Свят – нямаше как да не посетим нашите приятели от „Росиди”. Еди и Пешо са си Еди и Пешо. Оранжевото вино, гевюрцтраминера, пино ноара ги знаем, но рубинът и о… сирата, сира-а-та. Задължителни.

За съжаление не остана време да видим как се развиват ризлингите от Северна България и морето, но чухме прекрасни отзиви за тях.

Чудесен ноемврийски уикенд и чудесен DiVino.Taste 2018. Българските вина от Северозапада и Югозапада остават завинаги в сърцето ми и очаквам нови и нови изненади.

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.