Великата панонска равнина

Великата панонска равнина

Бях на едноседмично обучение в Будапеща и използвах възможността да се запозная с вината на Унгария. Много разнообразни, свежи, на моменти леко шантави, те направо ме грабнаха. Вината от Великата панонска равнина. За съжаление, в България вносът се ограничава до не много качествени представители на Токай, а Унгария има 22 официални винени региона. Аз пробвах вина от предварително набелязани региони, за които имах усещането, че ще са по моя вкус: Вилани, Егер, Шомло, Сексард и Токай. Ето и вината:

2016 Jekl Portugieser Villanyi DHC. Пoртугизерът е германски червен сорт, разпространен и в Австрия, Унгария, Словения и Сърбия (регионът Фрушка гора във Войводина). Дава леки, пикантни вина с ниска киселинност. Много мой тип червено. Този специално е с лека „селска“ нотка, кадифен, с аромати на слива, малина и розови листа. На вкус пикантността се усеща под формата на дафинов лист и черен пипер, а ароматите са подсилени. Пийте го леко охладен, следобедно без акомпанимент или в комбинация с агнешко или и печено пиле с подправки.

2015 Vesztergombi Kadarka Szekszard. Кадарката, както може би знаете, е другото име на гъмзата. В Унгария много се тачи и нямах търпение да пробвам специално тази от Сексард, за която бях разучил, че е доста добра. И наистина, какво вино! Вижте само малинения му цвят, а е от 2015 г. Отново рустикално („селско“, „недодялано“, с нотки на „домашно“?), но това го казвам като хвалебствие, да не стане объркване! В Шатоньоф-дю-пап също има такива вина и никой няма нищо против. Тази кадарка има мирис на нар, вишна, малина. На вкус е с ниски танини (т.е. не толкова суха) и има лека горчивина като от костилка на череша. Чудесно вино за съчетание с риба заради ниските танини – например някоя по-мазна като сьомга или паламуд на скара или печена пъстърва на фурна с билки.

2016 Zsadanyi Tokaji Furmint Dry. Разбира се, сухите бели на Токай, произведени от гроздето фурминт. Този е първият ми, свеж, много слабо тяло, с аромат на ябълка. Велик за консумация сам по себе си, но може и с някоя хубава зелена пролетна салата. Между другото, това и следващите няколко вина пробвах в страхотния вино бар „Кадарка“, който задължително трябва да посетите в Будапеща. Много образован и приветлив персонал и велик избор от унгарски вина.

2011 Zsirai Tokaji Furmint. Вторият фурминт, вече отлежал. Аромат на бяла слива, дюля, мед; на небцето приятно плътен с ненатрапчив дъб, чудесен баланс между кисело и сладко. Дали няма досег с люспа, повече от позволеното? Препоръчвам за вечерни, официални ястия като например пилешко или свинско със сос от сирена, но и спагето карбонара, пица куатро формаджи… Много добро вино.

2016 Kőfejtő Somlo Juhfark. С много извинения за мътната снимка, но това вино трябва да бъде включено тук. Вулканичния регион Шомло и сортът юхфарк („овча опашка“) бяха едни от най-впечатляващите ми открития в Будапеща. Има нос на слива, грейпфрут и мед. В устата е свежо, минерално и вулканът се усеща отчетливо. Рустикално както винаги! Послевкусът е на изгоряла почва и леко нагарча. Просто съвършено вино, бих го комбинирал с по-дръзки ястия от азиатската кухня без проблем, както и с отлежали сирена.

2015 Ferenc Toth Kadarka Eger и 2013 Halmosi József Pincészete Negykezes Kadarka Szekszard. Още две кадарки/гъмзи. Първата от региона на Егер: пак „селски“ нотки, слива, череша и малина; втората от Сексард – прекрасна, с нотки на дим, земя, подправки, череша и анасон.

И идва ред на чудния купаж от Егер, наречен „Биволска кръв“ (Egri Bikaver). Съдържа поне 3 от 13 сорта, но най-често преобладават блауфренкиш (или кекфранкос на унгарски), кадарка, цвайгелт, мерло, каберне фран, сира… Легендата разказва, че маджарите през средновековието са пиели това вино, когато са се опълчвали на османските нашественици. Но аз препоръчвам да го комбинирате с говеждо, печено свинско и барбекю. Особено второто вино по-долу ме накара да се замисля аз скоро по-добро червено пил ли съм. Наистина великолепно и шантаво.

2013 Ferenc Toth Egri Bikaver Superior Eger. Силен плод – малина, на вкус доста киселинно, същевременно с много танини.

2008 Petreny Egri Bikaver Eger. Това, приятели, е най-доброто унгарско вино, което имах честта да пробвам в Будапеща. Напомняше ми по дълбочина и елегантност на отлежало брунело ди монталчино. Рустикално, слама, бръшлян, гора, бор, мента, лайка, касис, черни плодове. На вкус е като стара механа в гората, изживяла много пирове, видяла много огнища и изяла много месо. Като подземие, пълно с отлежаващо прошуто и пармезан. Почитания към Петрени.

Holdvolgy Intuition No.1 Tokaji Zeta Szamorodni (no vintage). И разбира се – сладките вина на Токай. Правят се от сорта фурминт, който соменах по-горе. Това вино е в стил „Самородни“, т.е. не е толкова сладко, колкото Токай Асу (вж. по-долу). Чушка, черница, мед, стафиди, много приятна киселинност, баланс. Препоръчвам комбинация със синьо сирене или бяла торта.

2000 Lenkey Pinceszet Tokaji Aszu 6 Puttonyos. Истинско токайско вино, заради което в Европа войни са се водили. Наистина е сладко – все пак означението е за 6 кошници изсъхнал фурминт с благородна плесен, добавен в бъчвите. Това вече не се слага по етикетите, но този екземпляр е от 2000 г. все пак. Много дюля и тръстика усещам. Велик завършек на една прекрасна вечер – пийте самостоятелно!

Пробвах и няколко пино ноара и каберне франа от Унгария, защото принципно са ми доста любими сортове и исках да се докосна до панонските им превъплкъщения. Направи ми впечатление силният алкохолен процент в пино ноарите – 14-15%. Бяха с аромат на череша и земя, доста приятни. Каберне франовете по традиция бяха „селски“ и „недодялани“ (!), с мирис на умами и стара механа (откъде ми хрумна това сравнение – не знам…Но в точно!). Много червени плодове и в тях, без традиционната за сорта зелена чушка.

В заключение, приятели, искам горещо да ви препоръчам да направите усилие да вникнете по-дълбоко във винена Унгария. Великолепна е, благородна, разнообразна, непокорна и отблагодаряваща се.

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.