Вината на река По

Вината на река По

Този месец направих едно запомнящо се пътешествие по долината на река По в Северна Италия – по-точно в градовете по долината. Преди десетина години прекарах доста време в района на Болоня като студент. Това беше отговор на носталгията ми по тези славни времена, но с един нов привкус – опит за по-дълбоко вникване във вината на региона. Като студент се влюбих във вината на Емилия-Романя, която заедно с Ломбардия, Пиемонт и отчасти Лигурия формира поречието на величествената По. Всички знаем за сорта санджовезе, най-вече заради тосканското му изражение (кианти, брунело ди монталчино и т.н.). Но санджовезе има и в регион Емилия-Романя и то беше нераривно свързано с магистратурата ми по човешки права в Университета на Болоня.

Местата, които обиколих, са, разбира се, Болоня, петте селца на Чинкуе тере (Cinque Terre) в Лигурия, Милано, Комо, Торино, Асти и Модена. Навсякъде опитвах от местните вина, но не само, и се стараех да водя дневник. Ето и вината:

Vermentino di Sardegna DOC (Denominazione di Origine Controllata). Опитах няколко представители (това е бяло от остров Сардиния, за тези, които не са запознати), първото в Болоня. Трудно ми е да си спомня имената на конкретните вина, тъй като тогава не бях почнал да водя бележки, но вулканичните и киселинни характеристики на това известно верментино бяха налице. Представете си свеж, солен морски бриз с аромата на готови за изгаряне въглища. Изумително е как островните вина винаги ми влизат под кожата. Много са различни от континенталните. Това сардинско верментино е просто закон.

Bianco di Scandiano spumante DOC, Емилия-Романя. Свежо и много леко бяло вино с лека сладост. Пробвах го на чаша в един бар на Пиаца Маджоре в Болоня, след дълга разходка в лятната жега. Не го купувайте за специални поводи.

Cinque Terre DOC. Опитах купажът на Чинкуе тере в две от селцата – Корнилия и Риомаджоре. Бяло. Не е нещо забележително, но лигурската версия на верментиното, основната съставка тук, го прави невероятно добро съчетание за ястия с морски дарове и босилек. Класическо правило: комбинирай местното с местно. Киселинността е очевидна, както при всички италиански вина, но го считайте по-скоро за vino della casa (т.е., непретенциозното вино на заведението). Някои от тези вина могат да бъдат малко газирани.

 

2010 Cantine Sant ‘Agata Altea Barbera d’Asti Superiore, DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita – Контролирано и гарантирано наименование на произход), Пиемонт. Типичната киселинност на сорта барбера леко избледява на фона на опушения вкус от дъба (това е Superiore, което означава, че отлежава в бъчви за няколко месеца) и черешовия аромат на това чудесно вино. Това е барбера от района на Асти, което по-трудно се намира в България.

 

2009 Erede di Chiappone Armando Ru Barbera d’Asti Nizza, DOCG. Много по-плодова от предходната барбера, тази демонстрира повече череша, типично италианско усещане за селска старинност, и отявлена киселинност. Никога не бях опитвал барбера от района на Ница в Пиемонт. Заслужава си.
2012 Gomba Boschetti Gallucio Dolcetto d’Alba, DOC. Долчето беше моето лично откритие в Пиемонт. Този червен сорт стана популярен напоследък, а пък свежестта му е идеална за лятото. В това долчето на Боскети от района на Алба долових вишна, пушен бекон и такава приятна киселинност… Консумирайте охладено. Велико вино за лятото.
2012 Cantine Sant’ Agata ‘Na Vota Ruche di Castagnole Monferrato, DOCG. Дори и не предполагах, че Пиемонт има червено вино с вкус на виолетки. Руке (Ruche, с ударение на Е) бе съвсем ново за мен, а белите мускатови вина могат само да завидят на това пиемонтско червено. Леко сладко, то би било идеално за консумация младо и в комбинация с дивеч и сини сирена.
2011 Gomba Boschetti Albie Nebbiolo d’Alba, DOC. Младият брат на Бароло, Небиоло д’Алба ме впечатли като типичен представител на Пиемонт. С много дъх на земя, слива и дори на кафе. Свежест и дълбочина.
2008 La Fenice Famiglia Cavallero Barolo, DOCG. Едно сравнително младо Бароло (сега би трябвало да се пробват вината от 2005 г. и назад), това вино загатва за истината. Има нужда да се доразвие, със сигурност. Усетих дълбоки черни плодове, висока киселинност и малко изгорено дърво в края. Много дълъг финал. Страхотно е с местното сирене Тестун, поръсено със стафиди от небиоло. Вино за медитация, както каза барманът. Надявам се един ден, когато съм богат, да пробвам редовно и по-старо Бароло.
Завършекът: сладко пенливо мускатово от Асти.

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.