Елзаските вина

Не бяха толкова общителни, както ми бяха споделили. Елзасците просто живеят на тази благословена земя, самодостатъчни, умислени, понякога радвайки се на туристите по продължението на Маршрута на Елзаското вино (Vins d’Alsace). Нуждаят от стимул, за да започнат да говорят.

Посетих Страсбург и Рикевир. Опитах силванер, пино блан, пино гри, гевюрцтраминер, мускат и пино ноар. Пълноценното следобедно вино е силванерът. Много непредсказуемо, леко вино. Киселинността е умопомрачителна във всички вина на Елзас. Особено в пино блана. Силванерът трябва да се консумира самостоятелно. Но пино блана непременно комбинирайте с със свежа салата или елзаски флам (нещо като пица, но оригиналната версия съдържа само сметана, лук и понякога бекон).

Не бях впечатлен от ризлинга. Харесвам повече германските породи. И все пак дамата, която ни сервира на една дегустация, беше ужасно наранена като казах, че ризлингът не ми допада особено. И наистина беше леко шантав, неуоловим за моя нос и небце, някакъв чуден ризлинг, ефимерен. Тогава тя извади една перла в малка бутилка (500 мл) от 1990 г., отлежаване без дъб. Бях зашеметен. Това беше мед и еликсир, не очаквах, че бяло вино ще понесе такъв брой години (въпреки че ризлингът обича постои).

В пино грито просто се гмурнах. Това е истинския Елзас. Рядко намирам такъв баланс между плод и минералност. Свежестта винаги е тук, както споменах.

А пино ноарът е толкова танинест! Доста необичайно за това грозде … И все пак в тези вина всичко работи за себе си.

Обичам Елзас и отново ще отида там. Не се възползвах пълноценно от възможността за обикаляне на замъци. Отидете и го изконсумирайте – Елзас е уникален.

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да бъде публикуван.